След заседание на енергийната комисия на 48-то Народно събрание, депутатите от всички парламентарно представени партии единодушно приеха решение, с което задължават правителството да предоговори условията за затваряне на въглищните централи, записани в Плана за възстановяване. Това стана възможно след като Европейската комисия призна, че промените в геополитическата обстановка заради конфликта в Украйна дават основание за нови преговори по проекти, включително тези от плана RePowerEU, приет през май 2022 година. Тези мерки целят да намалят зависимостта от вноса на изкопаеми горива от Русия.
В тази връзка България ще се опита да отложи планираното намаление на емисиите на въглероден диоксид с 40% до 2026 година и да осигури функционирането на въглищните мощности поне до 2038 година. В мотивите на решението се посочва, че се очаква недостиг на природен газ в ЕС от 27 млрд. куб. метра през 2023 година и нестабилност на енергийните пазари през следващите години. В този контекст отказът от въглища представлява риск не само за България, но и за цяла Европа.
Друга промяна, която правителството ще поиска, е 50% от средствата, предвидени за съоръжения за производство на геотермална енергия, да бъдат насочени към повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, а остатъкът да бъде преформулиран като грантова схема.
Депутатите също така задължиха кабинета да преговаря за отпадането на отделянето на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от структурата на Българския енергиен оператор (БЕХ).
По време на заседанието служебният министър на енергетиката Росен Христов заяви, че правителството умишлено не е внесло териториалните планове по схемата за подпомагане на въглищните региони, с което България е загубила 90 млн. евро. Тези планове трябва да бъдат синхронизирани с Плана за възстановяване, като в тях е предвидено закриването на 12 хил. работни места, свързани с въгледобива, и замяната им с нови работни места в други области, за които обаче все още няма решение.
