Тайван е забелязал значително увеличение на дейността на китайската брегова охрана и изследователски кораби около острова през юни. Това принуждава Тайпе да организира учения, които да симулират ескалация на действията на Китай в тихоокеанския регион, според данни от тайванската брегова охрана, съобщава „Ройтерс“.
През юни около Тайван са регистрирани 55 китайски правителствени плавателни съда, включително кораби на бреговата охрана и изследователски, в сравнение с 30 през май.
Това представлява увеличение с 83% спрямо май и ръст от 120% в сравнение с 25-те подобни засичания през юни миналата година. Статистиката не включва корабите около островите, контролирани от Тайван, разположени близо до китайското крайбрежие.
Тези данни подчертават нарастващата роля на китайската брегова охрана в последната кампания на Пекин за натиск върху Тайван – действия, които предизвикват недоволството на Тайпе и тревога сред редица западни държави, включително САЩ, Великобритания, Франция и Германия.
Китайските въоръжени сили извършват почти ежедневна дейност около Тайван, но през последните години Пекин все по-често използва бреговата си охрана, за да утвърди териториалните си претенции чрез това, което Тайпе нарича „правна война“ – опити да се създаде юридическа основа за китайски действия около острова.
Тайвански представители посочиха, че тази активност създава сериозен риск в случай на евентуален военен конфликт – Пекин може да репетира как да прекъсне тихоокеанските линии за снабдяване на Тайван от неговите съюзници.
„Ако ситуацията ескалира до блокада – или до нещо, което на практика вече би представлявало почти война – имаме планове съвместно с военноморските сили да защитим жизненоважните морски маршрути на Тайван“, заяви високопоставен представител на тайванската брегова охрана по време на брифинг.
„Подготвяме се за подобен сценарий не само чрез щабни симулации, но и чрез реални учения“, добави той.
Китай не признава суверенитета на Тайван и твърди, че демократично управляваният остров е част от китайската територия. Тайпе обаче отговаря, че Пекин няма право да претендира за суверенитет или юрисдикция над острова и прилежащите му води, а единствено тайванският народ има правото да решава собственото си бъдеще.
Управляващата Демократическа прогресивна партия (ДПП) последователно защитава отделната идентичност на Тайван спрямо Китай.
Друг високопоставен представител на тайванската брегова охрана посочи, че част от корабите на китайската брегова охрана са преоборудвани бивши военноморски разрушители, които са пребоядисани и включени в състава на бреговата охрана. Поради големите си размери, дългия обсег на действие и военните си възможности, тези кораби представляват значителна заплаха за тайванската брегова охрана.
Според него, корабите на китайската брегова охрана все по-често действат по двойки непосредствено извън икономическата зона на Тайван в Тихия океан – огромен район, който поставя сериозно напрежение върху ограничените ресурси на тайванската брегова охрана.
„Това поставя сериозно изпитание пред възможностите на корабите на тайванската брегова охрана“, отбеляза той.
Друг високопоставен тайвански представител определи действията на Китай като „експанзия“ и опит за промяна на статуквото.
Тайванските власти съобщават, че китайската брегова охрана е започнала да отправя радиоразпитвания към търговски кораби, изисквайки информация за пристанищата, в които влизат и които напускат. По този начин Пекин оказва натиск върху търговското корабоплаване, макар до момента нито един кораб да не е променил курса си.
Тайванските власти, от своя страна, са инструктирали търговските кораби да продължат нормалното си плаване и да не обръщат внимание на китайската намеса.
„Китай знае, че в момента няма никаква юрисдикция там, затова се опитва да създаде такава от нищото“, заяви вторият представител, който също пожела да остане анонимен.
