Кратко резюме: Ново проучване на АПАЗ показва, че близо 490 000 души с диабет тип 2 в България срещат затруднения с контрола на заболяването заради ограничен достъп до средства за самоконтрол, административни пречки и растящи лични разходи. Изследването описва парадокси в критериите за терапия, спад в получаването на тест-ленти и силна финансова тежест за пациентите.
Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) проведе качествено изследване сред 30 пациенти и 20 ендокринолози от различни региони. Според анкетата през последните две години броят на хората с диабет тип 2 се е увеличил с около 13% и вече достига близо 493 000 души, което идва в комбинация с намаляващ достъп до базови помощни средства и усложнени административни процедури.
Един от повтарящите се проблеми е начина, по който се определя право на съвременни терапии. Лекарите посочват, че когато лечението даде отлични резултати и гликирания хемоглобин се подобри, пациентът понякога губи правото на медикамент с минимално доплащане, което в определени случаи увеличава месечните му разходи с около 86 лева.
Проучването отбелязва тревожен спад в достъпа до тест-ленти: данни на Националната здравноосигурителна каса сочат, че броят на пълнолетните пациенти, които ги получават, е намалял от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г. – спад от близо 27%. АПАЗ посочва, че 150 тест-ленти на тримесечие не са достатъчни за адекватен самоконтрол при възрастни пациенти.
Достъпът до системи за непрекъснат мониторинг на кръвната захар е обвързан със стойности на гликирания хемоглобин и вида терапия, което оставя част от добре контролирани пациенти извън обхвата на тези технологии, въпреки че те биха могли да подпомогнат поддържането на постигнатите резултати.
Финансовият товар върху болните остава сериозен: някои съвременни медикаменти струват над 100 лева месечно, редица необходими изследвания не се покриват от НЗОК, а препоръчителният хранителен режим може да добави между 300 и 400 лева разходи месечно. Лекарите в проучването заявяват, че финансовите трудности често принуждават пациентите да правят компромиси с терапията, което повишава риска от усложнения и хоспитализации; само за диабет тип 2 годишно са регистрирани над 35 800 болнични приема.
Достъпът до специализирана помощ се влияе силно от мястото на живеене. Комисиите за одобрение на сензори и инсулинови помпи са концентрирани основно в София и Варна, което кара пациенти от други области да пътуват стотици километри за процедури и решения, които би трябвало да са по-близо до тях.
Младите хора с диабет тип 1 също са засегнати: след навършване на 18 години част от подкрепата, която са получавали като деца, намалява или отпада, точно когато те трябва да поемат грижата за заболяването си самостоятелно.
Ендокринолозите сигнализират за сериозно административно натоварване – честите проверки, ограниченията при назначаване на изследвания и решенията, вземани без участие на лекуващия специалист, затрудняват избора на най-подходящата терапия и отнемат време за пряка работа с пациентите.
На база наблюденията АПАЗ предлага конкретни промени: удължаване на срока на рецептите и протоколите за стабилни пациенти на шест или 12 месеца; увеличаване на броя безплатни тест-ленти до около 300 за тримесечие; отпадане на задължителната хоспитализация при смяна на инсулинова терапия, когато тя не е медицински необходима; премахване на фиксираните прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до модерни терапии и системи за мониторинг; децентрализиране на одобренията с по-голяма роля на лекуващия ендокринолог; и включване на консултации с диетолог и психолог в дейностите, заплащани от НЗОК.
Според АПАЗ подобни промени биха подобрили контрола върху заболяването и биха намалили риска от усложнения и хоспитализации, като в дългосрочен план могат да доведат до по-ефективно разходване на средства в здравната система.
В заключение: проучването на АПАЗ подчертава многопластовите проблеми в достъпа до лечение и мониторинг за хората с диабет в България и предлага набор от мерки за облекчаване на административната и финансова тежест.
