Падането, хлъзгайки се по заледен път или тротоар, води до сериозни наранявания, може да се стигне и до смърт на падналия. Доц. д-р Юсуф Юрюмез споделя, че падането по снежен или заледен път е много по-различно от падането върху сухо пространство. Той подчертава, че падането след подхлъзване в голяма степен причинява наранявания, изискващи сериозна медицинска помощ. „При беззащитно падане всички части от тялото, които се ударят в земята, включително и главата, могат да се наранят в различни степени – от навяхване до счупване на костите. В зависимост от мястото, където е паднал човек, и органите, които са наранени, могат да се получат тежки, застрашаващи живота му наранявания като вътрешно кървене в областта на главата, гърдите, корема и таза. При падането по гръб се получават наранявания в областта на бедрата и лакътя, а при падане напред нараняванията са най-вече в областта на ръцете и китката“, казва доц. д-р Юрюмез. Както при купуването на зимни гуми за колата, д-р Юрюмез напомня, че изборът на обувки е също така много важен. Ето какво препоръчва той:
– Не губете внимание нито за миг, когато вървите. Може да паднете, когато пренебрегнете възможността от риска да паднете.
– Вървете бавно и с малки крачки. Когато се качвате или слизате по стълбите, непременно се подпирайте на парапетите.
– Никога не слагайте ръцете си в джоба, докато вървите. За баланса на тялото е изключително важно свободното движение на ръцете.
– След падането не трябва да се става веднага. Никога не подценявайте нараняванията и не забравяйте, че подуването, зачервяването, ограниченото обездвижване и промяната на формата може да бъдат знак за счупване.
Бум на острите миокардни инфаркти заради студа
В студените дни напоследък се наблюдава бум на острите миокардни инфаркти, предупреждава кардиологът от Специализираната болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания “Св. Екатерина” д-р Кирил Карамфилов. Най-честите случаи са на стенокардните оплаквания или т.нар. гръдна жаба, чието медицинско название е стенокардия, уточнява той в интервю за агенция “Фокус”.
“Става дума за по-острата форма на стенокардията. По-редки са пациентите с клапни пороци, стеснения или недостатъчност на клапите. Най-редки от сърдечносъдовите са пациентите, които получават възпалителни заболявания на обвивката на сърцето или на самия сърдечен мускул”, обяснява той.
По думите му, много често срещано е и зле контролираното кръвно налягане, т.нар. хипертонични кризи. Според лекаря обаче все повече българи обръщат внимание на сърцето си, т.е. по-често ходят на профилактични прегледи, обръщат внимание на ползата от активния начин на живот и т.н. Има и добре развита кардиологична мрежа – във всеки голям областен град има център, който обслужва остри случаи на инфаркти или нестабилна стенокардия, твърди д-р Карамфилов.
“Малко банално звучи, че българинът е първи по сърдечносъдова смъртност в света и Европа. Участвам по линия на една програма – “Стенд за живот”, където имаме статистика, според която това напоследък не е така. Има държави, които са пред нас, но мога да кажа, че ние сме от водещите страни вследствие на лошия начин на живот, лошия начин на хранене, ниската здравна култура”, каза д-р Карамфилов. Според него лекарят е последният човек, с когото се консултират хората, когато имат проблеми – те предпочитали да си говорят с аптекари, с близки, в интернет.
“Неконтролираното високо кръ­вно налягане е сред водещите рискови фактори за сърдечносъдовите заболявания”, напомня лекарят. Другите са затлъстяването, ограниченият двигателен режим, пасивният начин на живот, тютюнопушенето, високият холестерол. Салих Хамурджу