Извисените души водители
С бистър ум, благороден характер, жизнени и дейни, проницателни и мъдри, изпълнени с хуманни чувства към целия човешки род и обич и състрадание към собствения си народ, извисените души водители са малка група свети хора, които били водачи в историята и чрез чиито послания времето е изгубило своята относителност и отново посредством чието просвещение „черните космически дупки“ са се превърнали в райски жилища.
Тъй като са свързани помежду си около неповторим светоглед и вярват в един обект на поклонение, съзнавайки по този начин целта на живота си, те са винаги на „върха“ и печелят победа след победа и почести безкрай.
Когато се потопят във „вътрешния си свят“, без да ги отвлича нищо, те стават изключително тихи и спокойни и толкова благи, че тези, които ги видят, ги смятат за ангели. Ала стават твърди и непоклатими като скала, щом се изправят в двубой за своите идеали. Неуморно, препускайки, те изминават огромни разстояния, за да преодолеят всички препятствия, които им се изпречат. Продължават все така да се движат уверено по пътя си, предавайки своето послание, докато водачът им не рече да спрат.
Те се придържат здраво към принципите си, милосърдни са помежду си и верни на своя лидер, в чиито ръце всеки е като меч от неръждаема стомана. Отдадени на каузата си, те се борят цял живот да спечелят Божието задоволство в служба на своя народ и човечеството.
Дори и плановете им да бъдат осуетени, възможностите – ограничени, и беди да ги сполетяват една след друга, за да бъдат обезкуражени, те никога не изпадат духом и пак, с нови сили, поемат пътя си в покорство и пълно упование на Бога.
Когато застанат пред Всевишния, всеки от тях е толкова отдаден богомолец, че този, който ги види, ги смята за хора, напълно отрекли се от света. Но щом излязат на арената, въпреки че никога не мислят да атакуват първи, те се променят напълно и не позволяват на врага и дъх да си поеме. Каквато и цел да преследват, те никога не спират, преди да я постигнат.
Борбеният дух, въоръжен с благоразумие и мъдрост
Те ненавиждат чувството омраза и на злото отвръщат с най-доброто. Никога не се унижават да се държат дори и с враговете си подло; а вместо това намират изключително удоволствие в посрещането на онези, които са спечелили сърдечно и с добро държание.
Те са благоразумни и мъдри във всичките си постъпки и решения. Тяхното проникновение и способност за разпознаване на нещата им позволяват да разрешат дори и най-заплетените проблеми и вследствие на това те вдъхват надежда и решителност в сърцата на даже и най-безнадеждните хора. Като стриктно избягват да не причинят някому зло, те впрягат цялата си сила, енергия и умения за доброто на човечеството.
Те са силно привързани към родината и народа си и винаги са готови да се жертват заради тях. Всяка беда, която сполетява народа им, ги наранява толкова силно, че забравят за всички земни предпочитания и удоволствия. За да излекуват раните на своите сънародници, те непрестанно насърчават младите да се пробудят за високи идеали и се мъчат да им внушат борбен дух и да им помогнат да придобият вярата и решимостта, че благородната смърт е за предпочитане пред един унизителен живот.
Стремежът да служат на своето отечество по пътя на вярата е така дълбоко вкоренен в душите им, че са обсебени от него, независимо къде се намират – в училище или в казармата, на полето или в магазина, в офиса или на молитвеното килимче, в парламента или правителството. Те са с много силна воля и знаят как да намерят общ език с всекиго. За тях на преден план винаги стоят националните въпроси, а не техните лични или семейни проблеми.
Тяхната вяра и убеждение, решимост и вълнение са толкова големи при съпротивлението им на всякакви враждебни сили и предателства, че с тях те могат да превъзмогнат всяко препятствие и да надвият каквато и да е трудност, колкото и непреодолими да изглеждат те.
Без никога да изпадат в отчаяние, те винаги са преизпълнени с надежда и енергия, мъчейки се да спрат жестокостите по света и да озарят целия всемир. Докато други, които живеят отвъд тяхната атмосфера на мир и щастие, са затънали в блато от безнадеждност, с неизчерпаема надежда те полагат усилия по пътя към създаването на един нов свят и насочват хората към нови пътища за пробуждане. Фетхуллах Гюлен










